Две награди......Благодаря, Зиче и Мони!

Тази публикация май е преседяла повече от седмица, но няма да променям нищо в нея, ще сложа и снимките и я публикувам...по-добре късно, отколкото никога...





Мили момичета, драги Зи4е и Мони, благодаря много за наградите! Няма да скрия, че с тях хем ме зарадвахте, хем притеснихте мъничко....Видях наградата на Зиче най-напред, искаше ми се да подготвя нещо специално като отговор на невероятно милия жест, но тези дни си бяха истинско изпитание за мен. Имах една добра (поне според мен) идея, но трябваше да я презентирам добре и да потърся подкрепа за нея. Паралелно с това се наложи доста бързичко да довърша два позарязани доклада за конференции, които вече приближават. И за да не подготвям нещата в последната нощ направих всичко възможно да ги приключа навреме. Е, с това се справих, нещата с презентацията потръгнаха и скоро ще се види и плода на идеята, дано да стане нещо добро. Като "дойде времето" ще ви информирам, скоро ще е....Позанемарих посещенията си по блогове, в къщи приготвях само по-бързички нещица, а ако направех нещо достойно за снимка, то тутакси бе сервирано и изядено, никой не успя да преживее напъните ми да снимам...Искаше ми се през този уикенд да наваксам, но бях забравила, че съботата е работен ден. А само неделята за нищо не стигна. Е, успях да направя хляб, печено и едни къпкейкчета, но когато вече бях приключила с всичко, отново се наложи да правя снимки на лампи и пак не се справих добре. Мислех да изчакам, но ще публикувам този пост, отново с поредната доза извинения.
И.....сега за мен (ето това е най-трудното, какво ли да пиша за себе си, свикнала съм да описвам нещата при останалите, а не при себе си, което е трудно..)
1. Обичам да чета книги, да слушам музика, да отглеждам цветя (което е голям проблем през зимата, тъй като живея в апартамент и едва намирам място да ги поместя всичките) и да готвя. Готвенето сякаш изпразва главата ми от грижите, от проблемите, от задачите и ме кара да дам най-доброто от себе си. Обичам да майсторя и различни декорации. Преди Коледа    домашните ми имат нещастието да виждат кашони с разни материали, силиконови пръчки и пистолети, панделки, купища шишарки и изсушени клони, но тези занимания все пак си имат и край. А около Великден къщата заприличва на кокошарник - месеци преди него се започва закупуването на спринцовки, с които изпразвам яйцата (от суров белтък имам алергия и не мога да ползвам традиционните методи с издухване), а когато кутиите се напълнят, вадя восъците, писалките и се започва едно безкрайно рисуване по тях... На финала се разтварят боите, почистват се восъците и нещата се подреждат....Изписаните яйчица потеглят към домовете на близки и приятели, а аз се заемам с козунаците ...
2. Обличам се спортно, почти винаги с панталон (обикновено джинси), обичам да ходя на т.нар. "теренни проучвания" и "да вадя душите на хората", както се шегува една приятелка. Не се плашете, просто ги разпитвам, обикновено търся най-старите хора в селото и това вече носи неимоверна радост....Разговорите тръгват, думите са записани, лицата запазени в снимки и филмови ленти....Всъщност точно тази комуникация носи най-много информация, защото написаното в книгите не е достатъчно, днешните хора живеят различно, мислят още по-различно и това променя делниците и празниците им....
3. Изпитвам тъга, защото някога пропуснах много моменти, за да задам всички въпроси на моята баба, Бог да я прости, но човек приема собствените си баба и дядо като даденост и не може да си представи деня, в който те вече няма да са около него.. Но.....това е животът....
4. Имам си едно шантаво колекционерско хоби - събирам магнити за хладилник, имам и колекция от писани яйца, но с нея е трудно, тъй като изисква специален режим на съхранение и е доста чуплива....
5. Обожавам хубави аромати, не мога да устоя на качествените парфюми, това си е болест някаква...... Обожавам да си купувам и разни кухненски джаджи, подправки от знайни и незнайни места, за чиято употреба после се налага да преравям мрежата с часове.
6.  Мразя да мия чинии (за това си има машини), гладенето е досадно задължение, въпреки че си е необходимо зло и няма спасение, но не е пък болка за умирачка, де......
7. Пожелавам си здрави и щастливи близки хора, здраве на мен самата и възможност да подреждам приоритетите и да не са ангажирам с всичко, за което ме помолят, да спра да давам идеи и после да хуквам да ги осъществявам, а да имам повече време за близките хора....
Мисля, че изписах твърде много, време е да напиша рецептата за неделните къпкейкове, чиято рецепта е адаптирана от тук
Необходими продукти:
3 яйца
3 жълтъка
1 ч.ч. захар
6 суп. лъж. брашно
1/4 ч.лъж. сол
3/4 ч.лъж. бакпулвер
2/3 ч.ч. прясно мляко
1 1/4 ч.ч. брашно
около 2 см. ванилова шушулка
Фурната се нагрява на 180 градуса. Млякото се слага в съд върху котлона, в него се сипва маслото и разполовената шушулка ванилия (този метод всъщност ползвах  многократно при направата на мъфини и  къпкейкове, създава особена въздушност и добавя прекрасен аромат) . Оставя се настрани да се охлади за кратко. Яйцата се разбиват с жълтъците и захарта, към тях прибавяме млечно-масления разтвор (без шушулката), а към тях се добавят сухите съставки. Сместа се изсипва в хартиените чашки и се пекат за около 20 минутки. 
След охлаждането им с лъжичка се издълбава малка дупчица в центъра , в нея се сипва сварено кафе, в което има добавена малко захар и ванилов концентрат. В оригиналната рецепта кремът се прави с маскарпоне, но поради липсата му просто смесих малко сирене Филаделфия със сметана и пудра захар......
Тук всички къпкейкове са подредени, но естествено е късно вечерта и качеството на снимките е "брилянтно" :))

Бройката е вече значително по-малка, домашните чакат да отнесат по работните места и тези и са доста нервни от суетнята ми рано заранта....






Няма коментари:

Публикуване на коментар

Това е мястото за въпроси, коментари.