Сирни Заговезни и "ПРОЩАВАЙТЕ"

Малко раничко пускам тази публикация, но се отправям на поредното проучване на маскираните  и бързам да я пусна, защото нямам представа дали ще имам интернет, както и дали ще сколасам да седна на компютър. Но пък цялата седмица си е позната като "Сирница" или "Прошка", така че по-добре да го направя навреме....
Днес е петък, ден, в който не бива да се пере и да се простира бяло пране (не зная защо точно тази уговорка, ако не се пере, никакво не се простира, ама....така е записано в литературата), та да не удри градушка през лятото, защото "градът се сири през Сирница, а Тодорица го мята". В неделя младите трябва да посетят по-възрастните си родственици, да им целунат ръка и да поискат прошка, защото вечерта всички трябва да са се помирили и опростили. Има нещо невероятно символично в този ритуал, когато младите хора се привеждат, целуват ръка на възрастните и изричат думата "Прощавай!", а те от своя страна благославят с думите "Простено да ти е от Господа и от мен". А вечерта всички сядат на богата трапеза с подредени ястия от риба, баница, яйца, мляко и бяла халва. И когато се нахранят семействата иде ред на "хамкането" - с халва (ако имате здрави зъби), сирене или варено яйце. След битката кое от децата да захапе люлеещото се парче храна, придружена от забава, най-възрастната жена запалвала червения вълнен конец и по неговото горене гадаели. Естествено гаданията са свързани с реколтата, домашните животни и дали ще има скорошна сватба във фамилията...Пепелта от конеца  се пази за лек. А след тези забави у дома всички отиват на онова място в селището, където е направен голям огън. Младежите го прескачат, за да няма бълхи в къщите и да не вали градушка през лятото. Хората от селото играели последното смесено хоро, щото по време на Великите пости не се играят хора до Великден.
Ето сега баницата, която направих снощи, докато сме всички заедно у дома, за да си поискаме прошка един на друг, да можем да забравим проблемите, обидите и огорченията и да погледнем ведро към бъдещето. Рецептата е на моята приятелка Светла и това е една от предпочитаните баници у дома. Предпочитаните, които аз правя, но пък и е по-различна от добре познатата баница. Да си призная, някак не се ангажирам с точене на кори за баница, не е въпрос на време или неумение, а май е по-лесно, когато мама ги прави тези неща, очарованието е различно...Та да си ми е жива и здрава майчицата, защото тя прави най-страхотните баници с невероятно тънки листа!
А рецептата за невероятно вкусната
 БАНИЦА С ГЪБИ И ПРАЗ:




250 грама печурки и 500 грама праз се нарязват ситно и се задушават с 1-2 лъжици олио и мъничко сол до омекване. Снемат се от огъня и се добавят малко смлян чер пипер, чубрица, джоджен, риган и щипчица босилек. (Не прекалявайте с подправките, особено с босилека, защото става доста натрапчив вкуса) .Това е едната плънка.



Другата плънка се прави от натрошено 200 грама сирене, 3/4 ч.ч. кисело мляко, 2 яйца, 1 белтък (запазваме жълтъка за намазване), 1/2 ч. лъж. сода бикарбонат, угасена с няколко капки оцет или лимонов сок.


Намазняваме с малко олио дъното на кръгла тава, нареждаме една върху друга 3 кори, като ги подреждаме с разминаване - първо по ширина готовата кора, после по дължина и леко нагъваме листата. Стартираме с плънката със сирене, после кора, плънката с гъби, кора, сирене и така до използването на плънките и корите. На финала оставяме отгоре две кори - пак се разминават.





Заливаме баницата с разтопено масло - около 80 грама и разбития жълтък, печем около 20 минути на 220 градуса. А в оригинал рецептата на Светла завършва така:"Като се извади от фурната се завива с два вестника на кръст и се оставя за около 10 минутки - да омекне и се задуши". Да ви е сладко и ПРОЩАВАЙТЕ!

Сънувам "старци"

Има дни в календара, когато хората слагат маски пред лицата си, обличат специални дрехи, забравят за ежедневните неволи и тръгват из селищата, за да прогонят злите сили и зимата и да възвестят идването на пролетта. Наименованията на тези маскирани са множество - сурвакари, кукери, старци, чауши и т.н.  Предлагам на вашето внимание една история от някогашното  с.Сушица , днес квартал на гр. Карлово.
Благодаря на хората от това селище, които отвориха сърцата, домовете и старите ракли за нашия екип, които ни направиха съпричастни на своите истории!

Сънувам старци

Продължителност: 26 мин.
Подходящ за : 12+
"Независимо дали са направени в Кан или Тутракан, автентичните хорски истории докосват сетивата и естествено намират пътя към публиката"Адела Пеева
"Сънувам старци" е филм за малкото село Сушица в Южна България и неговите жители, за една древна традиция, която те са запазили почти непокътната до ден днешен и за едно приятелство - вечно като самата традиция.
26 феврурари, 16.45ч. - БНТ 1Документален филм
България, 2011г., 26 мин.
Сценарист и режисьор: Адела Пеева
консултант  Иглика Мишкова
Оператор Емил Пенев
Музика Стефан Вълдобрев
Участват: Дечо Дечев, Иван Иванов, Димитър Ангелов, Цанко Павлов, Димитрина Петкова, Лиляна Гърдева, Мария Андонова, Гинка Тодорова, Георги Андонов, Марин Балтов и ансамбъл "Старците" при читалище "Васил Левски - 1927 г." в Сушица.
Награди:
Награда
 на публиката от Международния фестивал на Кралския антропологичен институт в Лондон /2011/;
Специална награда "за опазване на нематериалното наследство" от  Международния фестивал на етнографския филм в Белград /2011/;
Участия:Международен фестивал на етнографския филм в Рио де Жанейро, Бразилия;
Фестивал на етнографския филм в Парну, Естония.
В карловското село Сушица древната кукерска традиция оцелява през вековете. В края на зимата хората от селото се маскират като кукери и играят хоро на площада, за да прогонят зимата и възвестят завръщането на пролетта. Освен за празника, филмът разказва и за едно голямо приятелство. Дечо и бай Иван са приятели и откакто се помнят участват заедно в кукерските игри. Бай Иван е навършил 75 години, все по-трудно му е да участва в кукерските танци и спира участието си в игрите. Приятелят му Дечо е решил да му направи подарък: изработил е макет на кукер и го е облякъл в костюма, който бай Иван е носил на празника. Кукерът ще бъде сложен в къщата на Иван за другар и да виждат хората какъв е бил някога. Но първо ще го занесат на площада, за да го видят съселяните, танцуващи кукерското хоро там. "Все едно, че съм аз" – казва бай Иван.
За хората в Сушица това е най-големият празник и в навечерието му цялото село се готви за тържество. Дрънчат хлопки, от скринове и тавани се изнасят костюми и маски. Всичко изглежда така, както в стария кинопреглед от 1942 година, който екипът е открил в архива на Филмотеката - преди повече от 60 години е заснет същият празник, в същото село...

Торта с моркови / Carrot cake


Слънцето проби, снегът започна да се топи , постепенно белотата му остава само красив спомен. Цветът на мръсното ежедневие започва да надделява чрез черния сняг.... И сред тази студенина, която лъха отвред, иде ред на нещо цветно, свежо, което кара усмивките да се появят по лицата на близките... Тортата от моркови, декорирана по различен от традиционния за мен начин ни накара  за кой ли път да си спомним оня виц за Зайко и Баба Меца, знаете го, нали?
Все още при направата на сладкиши с моркови си признавам за използваните продукти чак когато вече остава мъничко парченце, но понякога се налага да се премълчава съдържанието....
А сега да запиша рецептата за добре познатата на всички ви
ТОРТА С МОРКОВИ
Продукти:
5 яйца
120 гр кафява захар
120 гр. бяла захар
настърганата кора на 1 портокал (само оранжевата кора)
130 мл олио
130 мл прясно изцеден портокалов сок
1/2 ч. лъж. канела
380 гр. настъргани моркови (всъщност бях настъргала 400 грама, но похапвах от тях)
80 гр. запечени орехи, счукани на дребно
60 гр. стафиди
1 ч. лъж. сода
1 1/3 ч.лъж. бакпулвер
1/3 ч.лъж. сол
300-320 грама брашно
2-3 ч.лъж. ром





Фурната се нагрява на 180 градуса. През това време в купа се пресяват брашното с бакпулвера, содата, солта и канелата. Яйцата се разбиват със захарта, сипва се портокаловия сок, олиото, сухата брашнена смес, морковите и портокаловата кора. На финала се добавят стафидите, предварително накиснати в рома, оваляни в брашно, за да не потънат на дъното. А на финала добавих и половината от рома към тестото. Пече се в намаслена тортена форма, поръсена с брашно, чието дъно е застлано с хартия за печене. Пече се 50- 55 минути. Оставя се да се охлади и се разрязва на два блата.
Глазурата се прави от две кутии крем-сирене "Филаделфия", 80 гр. меко краве масло, 1ч.лъж. портокалова кора, 2 лъж. кленов сироп и около 130 гр. пудра захар. Струва ми се, че този вариант за покритие на морковена торта съм го срещала при Йоана , а използването на кленовия сироп се наложи от липсата ми на достатъчно пудра захар и собствения ми мързел да изляза да купя нова....





Да ви е сладко и приемете  пожеланията ми за слънчева и пълна с добри емоции неделя!


Декорацията от морковчета е от бадемов марципан....нищо ново под слънцето!






Рецептата за морковената торта е адаптирана от тук

Тайните на виното

Скъпи приятели,
Изчезнах от виртуалното пространство, но сега ще можете да видите и причината, заради която не пиша активно- една нова изложба, наречена "Тайните на виното".Ще споделя с вас само част от прес-съобщението, но това, което не мога  да пресъздам в момента, можете да видите от понеделник - 13.02.2012 до 15.04.2012г.. В тази изложба няма да срещнете разказ от мен или някой от колегите ми, а само разказа на хора от различни епохи. Е, така ще разберете и нашата гледна точка към виното, ще хвърлим поглед към неговата история, която естествено е и история на хората, живели и живеещи по нашите земи, ще видите и стари архивни филми, непоказвани до сега  от Националната филмотека, архивни снимки от Държавния Архив, Нац. Селскостопански музей, Исторически музей- Асеновград, Археологически музей- Септември, ОП "Стара София със софийски исторически музей", НБКМ, Иститута за виното. И всичко това се случва благодарение на хората, които повярваха в нашата идея - Домейн Бояр и Винзавод- Асеновград, за което лично им благодаря!
А до понеделник има още работа в залите на музея, така че обещавам да публикувам активно през следващата седмица, до скоро!

На 13 февруари от 17:00 ч. в Националния етнографски музей (ИЕФЕМ-БАН) ще се открие Изложбата за тайните на „Виното”.

Изложбата е посветена на традициите на лозарството, винопроизводството и културата на виното по българските земи от древността до наши дни. Показани са древни и традиционни съдове за обработка на грозде, за съхранение и пиене на вино, разказани са всекидневни и ритуални практики с вино, както и интересни сведения за историята на българското винопроизводство. Чрез автентични вещи, стари снимки, много документи и непоказвани филми се разкриват тайните на виното.

Изложбата се реализира под патронажа на Министъра на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов и кмета на Столична община госпожа Йорданка Фандъкова. И с партньори: Национална лозаро-винарска камара,  Национален земеделски музей, ОП „Стара София” със Софийски исторически музей, Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки, Национална филмотека, Национална библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Държавна агенция „Архиви”,  Исторически  музей Асеновград, Археологически музей Септември. С подкрепата на: Домен Бояр АД и Винзавод АД – Асеновград.

Изложбата ще остане в залите на музея до 15 април. Дотогава всеки уикенд в музея ще се организират дегустации на вино за възрастни и ателиета (за мартеници, кукерски маски и др.) за малките.

Снежна неделя, ароматен хляб и копривена супичка

  Обожавам когато е студено навън да започвам своите експерименти в кухнята, да меся, да правя сладкиши, въобще да направя пълна лудница в кухнята си. Тракането на тенджерите, звука на миксера, рязането на хартията за печене, стеленето на различните аромати в кухнята се сливат в една нежна симфония от звуци и аромати. А като опозиция на студа и снега бързо взех решението какво точно да приготвя за обяд, трябваше да е нещо, носещо топлина и аромат на пролет, на свежест... Намерих си пакетче замразена коприва, което ми се стори най-подходящо за целта. А и от предишната вечер, вдъхновена от поста на Йоана, бях замесила основното тесто за френски селски хляб.  Подобна рецепта бях намерила в едно френско списание преди години, но при направата на този хляб не го оставях да втаса като основно тесто за цяла нощ, а просто следях обема на тестото - когато то се увеличи след всяко разместване, просто идеше време за печене и толкоз. Принципно при печене на хляб през последните месеци задължително поставям купичка с вряла вода на дъното на фурната, която го прави наистина неустоим - хем с коричка, хем не кокалеста, а приятна леко хрупкава. Този път спазих рецептата на Йоана, разликите между нейната и тази, с която разполагах бе в количеството- моето е всъщност малко повече (около 70 грама), а и маята при мен е 10 грама, а по рецептата на Йоана изразходвах 7 грама, колкото е едно пакетче мая. 
Едночасовото отпускане на тестото след ваденето от хладилник

Замесването на основното тесто с допълнителните съставки

Преди изпичането

След поредното втасване на тестото направих четири хлебчета, като ми беше доста забавен метода за оформянето на багета тип "житен клас", бих го ползвала като изходна точка и за други форми. В тестото сложих 50 грама спелта, тъй като  разполагах само с този тип пълнозърнесто брашно. И това малко количество не успя да оцвети добре тестото, както обикновено се случва с тестото от спелта, но пък придава невероятно приятен вкус. Хлябът е с прекрасна коричка, лека, не прекалено твърда, с богат вкус и аромат.
Благодаря за идеите по оформянето му, а и това първо нощно втасване си струваше определено.

А сега рецептата за копривената супичка- в зехтин се задушава връзка зелен лук заедно с дребно нарязана коприва, към тях се сипват две лъжици брашно, залива се с вряла вода, добавя се сол на вкус и ври около 10 минутки. Към супичката добавям разбито добре кисело мляко (около половин кофичка), с което можем и да декорираме ястието. Сервираме с лимонов сок, чер пипер и малко дребно нарязан магданоз.



Да ви е сладко и на вас! 

Св. Трифон / Трифон Чипия

Рано заранта написах един текст за днешния (все още) празник, но съм забравила да я публикувам. Явно си има причина за това, а сега се наложи да го променя, защото денят вече е към своя край.... През целия ден се налагаше да разказвам какво точно се прави в деня на Св. Трифон, кога се отива на църква, после как се отива на лозята, кой отива да зарязва лозе и какво става после. Сутринта преди тръгване за работа попаднах на един телевизионен канал, който представяше едно празненство на лозята, по време на което една дамска формация бодро пееше песните за деня, една жена, наметната с мъжки ямурлук бодро режеше пръчки и поливаше лозето с вино. Веднага се сетих, че на този ден в традицията е забранено жените да ходят на лозето, защото това е "мъжка работа" и на този ден е недопустимо.
Вярно, че от месеци проучвам всичко, което е свързано с виното, с неговата употреба, с неговата история и дух, но днес това схващане за недопускането на жените не ме подразни. Стана ми весело, защото всъщност точно в тази посока комай еманципацията е криворазбрана. То и маскарадите някога са били само за мъже, а днес жените крачат гордо с маски. Това вече го приех, защото разбирам гледната точка на тези участници - за жителите на малки селища това е начин да пътуват по фестивали и събори, жените пазят традицията, правят маски, участват активно в групите. Но веселието на лозето не ми се връзва с жените....
Някога жените ставали рано, приготвяли специален обреден хляб, който декорирали пластично с гроздове, лози, слагали в торбата на мъжа една печена кокошка, разни туршии, парче сланинка. Всички отивали в храма, а след Литургията получавали светена вода и се отправяли към лозята. Зарязвали лозите, избирали си цар (имотен, уважаван човек), черпели се солидно с вино и така попийнали порядъчно се връщали в селото, където Царят ги гощавал с храна и вино. Та някак не си представих като приятна картинка тумба порядъчно почерпени жени.....
Не си мислете, че се обявявам против консумацията на вино от жени, всеки е свободен да прави, каквото желае...Но, има пак едно "но"........
Не че искам да съдя някого, нямам подобни права, а и човек не знае гледната точка на хората, които правят нещата по този или друг начин.... Любопитно ми е как вие, драги читатели приемате тези промени в ритуалите.....
А след завръщането от работа, пътувайки в метрото, се сетих, че не е зле и аз да приготвя ритуалната за днешния ден храна....На път към къщи закупих пиле, което напълних със смес от нарязан на дребно лук, скилидка чесън, 6-7 печурки, сол, шепа ориз и половин шепа булгур, акомпанирани от връзка зелен лук и магданоз. Всички тези продукти бяха задушени в малко мазнина, оставени да набъбнат с водичка, а след това пилето бе зашито, отвън намазано най-напред с лимоново сокче, после със солчица, червен пипер, бял пипер, мащерка и мъничко смлян шафран. Пилето сложих в плик за печене, до него оставих две скилидки небелен чесън, половин чашка розе, няколко капчици зехтин, които да придадат маслинов аромат на симфонията от аромати и запечатах. Пекох 45 минути на 200 градуса и това е.....
Питка не сколасах да направя, но пък имахме вкусен царевичен хляб, който да прави компания на пиленцето.....Е, отчетохме се с нещо традиционно на днешния ден, та


"Да даде Св. Трифон,

да даде голям род, берекет,
да напълним корабите с грозде,
да напълним буриите с вино,
да продадем виното на добра цена,
и да не стане на оцет."





А, докато не съм забравила - иконата е от с. Долно Луково, Ивайловградско




















И голямата ми благодарност за наградата от Мони-