Бисквитки и абитуриентски бал

Няма пряка връзка между двете, но всичко си има своята история. Вчера трябваше да отпразнуваме абитуриентския бал на племенницата и на множеството запитвания от мен относно желания подарък, тя молеше за своите любими бисквитки - с ядки, кокос и плодове. 

Щастлива съм, че тя беше от онези момичета, които просто демонстрираха, че са пораснали, но същевременно нежни и стилни, запазили очарованието на детството. Ще кажете, всички на тази възраст изглеждат така, но не мога с лекота да се съглася. Преди дни видях е шумна група абитуриентки, облечени по доста странен за мен начин - всъщност се виждаше плът и тук-там по някакво лъскаво парченце плат и панделчица...
Но, да не си разваляме настроението с подобни спомени....
Всъщност това е деня, в който обличаме рокля (най-често), сресваме малко по-грижовно косите,  украсяваме се с мечтите за  новия ни живот, който ни очаква и нагазваме в океана от блажени мисли. Припомних си и вече далечното време, когато аз самата бях на тази възраст....когато морето ми се струваше до колене, но пък нямаше страхове. Днес у мен често се промъква мъничко страх за хиляди неща, но се надявам да има останало малко от онези дни- мечти, надежди и крила.



Да се върнем на рецептата - адаптирана от тук-
Продукти:
1 ч.ч. кафява захар
125 гр. масло на стайна температура
1 яйце
2 суп. лъж. мед
1 суп.лъж. нектар от агаве
1 1/3 ч.ч. кокосови стърготини
1 суп. лъж. ванилов екстракт
1 1/2 ч.ч. брашно
1/2 ч.л. бакпулвер
1 ч.ч. боровинки
2 лъж. семена и ядки за тестото и малко за декорация


Приготовление:
Маслото се разбива със захарта, добавя се яйцето, бие се кратко, добавяме меда, агавето, ванилията и кокоса, пресятите брашно и бакпулвер и на финала боровинките (ползвах замразени, които оцветиха и тестото) и ядчиците ( нарязани на дребно). От сместа се гребва с лъжица за сладолед и се изсипва върху хартия зе печене . Можете да декорирате с наличните у дома ядки. Пекат се в предварително загрята фурна на 180 градуса до порозовяване.



Да ви е сладко !


Пълнени тиквички и крем-супа



Надали това е най-празничното ястие, което да се презентира, но пък наличните в хладилника тиквички трябваше да бъдат използвани по някакъв начин. Всъщност последните ми публикации са инспирирани от идеята да се прочистят хладилника и фризера и да се оползотворят продуктите в тях. Та започвам с тиквичките.....
 Измити, прерязани през средата по дължина, от тях издълбани ладийки. В тенджерка задушавам с малко зехтин два стръка лук, един пресен чесън, кайма, около половин чаша ориз, добавям вода, за да набъбне ориза. И иде ред на подправките - свеж риган, мащерка, магданоз, нарязани на ситно. Лодчиците се запълват със сместа, покриват се с резенчета доматки, а върху тях мъничко моцарела, пекат се около 30 минути на 180-200 градуса.
 А сега да представя част от балконската ми домашна градинка с подправки, част от която беше поунищожена от снегове и градушки, но има и оцелели видове:
Риган и мащерка

Поникващият босилек

Копър

Кориандър

Любимите ми тъмно зелени тиквички

Салвия

Мента

А с издълбаната вътрешност на тиквичките приготвих и една супичка, която доста ни се услади.
В нейната рецепта няма нищо ново - в тенджера с около 3 лъжици зехтин се задушават няколко стръка лук и чесън, сипват се тиквичките и два картофа, добавя се вода и се сварява за около 15 минути. Всичко се пасира, прибавят се нарязани на дребно магданоз и копър, чаша прясно мляко и две-три лъжици настърган пармезан. Преди сервиране можете да поръсите отново пармезан или просто да гарнирате с крутони.

Ананасов кейк

Преди известно време получих един страхотен подарък - кафе-машина с капсули кафе. Малко трудно успях да я вместя и нея в настоящата ми кухня, но нямаше как да я оставя в кашона и. А тъй като беше късно вечерта, се отдадох на почистването на машината, разучаването на инструкциите и съвсем спонтанно се зароди идеята за нещо сладичко, което да направи заранта ни пълноценна с вкуса на новото кафе. Наличният у дома ананас ме провокира  да направя видяната преди това рецепта в един от страхотните кулинарни блогове за мен- този на Ани и адаптирана спрямо наличните продукти и предпочитанията у дома.







Продукти за кейка :
1 ч.ч. бяло брашно
1 ч.ч. пълнозърнесто брашно
1 ч.лъж. бакпулвер
1 ч. лъж. сода
3/4 ч. лъж. сол
1/2 ч.лъж. канела
1/2 ч.ч. масло на стайна температура
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч. ч. кафява захар Демерара
4 суп. лъж. кленов сироп
2 яйца
1 ч.лъж. ванилов екстракт
1 ч.ч. кисело мляко
1 ч.ч. намачкани банани
2/3 ч.ч. кокосови стърготини (ползвах прясно настърган кокосов орех)
1 ч.ч. ситно нарязан свеж ананас (ако нямате можете да ползвате и от компот, но добре отцеден)








Продукти за глазурата:
1 опаковка Филаделфия
2 суп. лъж. прясно мляко
1/2 ч.лъж. ванилов екстракт
За декорация:
настърган кокос и едри орехи




Ягодова лека и бърза торта


Някак неусетно се затопли и от разпукващата се пролет изведнъж дойде лятото. Сезоните се променят, но пък важното е да посрещаме промените с любимите ни хора. След дългото ми поредно отсъствие от дома трябваше да избера рецепта хем за нещо добре познато, хем да поднеса нещо, което не изисква особено дълго ползване на фурната, защото времето е достатъчно топло. След един бърз тур из пазара в "Младост-1", осъществен с първоначалната идея за набавяне на зеленчуци за салати, от повечето сергии ми се усмихваха ягоди, които сякаш ме молеха да си взема от тях. Когато видя ягоди по пазарите винаги си спомням за ученическите години, когато ходехме на бригади за брането им - то беше ранно ставане, пълзене по редовете, пълнене на щайгите, много ядене, замеряне с тях, после теглене и когато целият сезон приключеше, в джоба ми влизаха и някакви средства. Впрочем от една такава бригада си купих първото колело Балкан, което май вече не може да се ползва. И бях адски горда с факта, че сама съм спечелила парите за него, а не съм искала тази покупка от родителите ми. Това колело си беше цяла сага, но да не отплесвам, а да разкажа за тортата.......


Това всъщност е безкрайно проста и лесна рецепта, която не би могла да затрудни и тези, които правят своите първи опити в кулинарията. При нея също има възможности за доста импровизации. Ще разкажа и за тях сега.


Продукти за тъничкото блатче
(нали вече е лято и трябва да се борим с напълняването...):
2 яйца
4 равни лъжици захар
4 лъжици пресято брашно
1/2 ч. лъж. бакпулвер
Яйцата се разбиват със захарта на пяна, добавят се пресятото брашна заедно с бакпулвера, след което тестото се изсипва в намазнена с малко масло форма (ползвам керамична, която не изисква набрашняване на дъното и стените). Тестото е съвсем тъничко. Тавичката се слага в гореща фурна на 220 градуса и доста бързичко се изпича.  Трудно ми е да кажа време, това всеки трябва да съобрази сам - в зависимост от фурната, вида на съда, в който се пече и дебелината на тестото, моята форма е с диаметър 26 -28 см. Блатът се оставя да се охлади. През това време можете да подготвите крема. Обикновено за тази торта приготвям ягодов пудинг на Др Йоткер, но днес разполагах със заквасена сметана (200 гр опаковка), която смесих с 200 мл течна сметана и 2 лъжици захар, а към тази смес добавих нарязани на малки парченца 300 - 350 гр ягоди. Не се притеснявайте от този приблизителен размер - подготвих 350 грама, но в хода на рязането им доста от парченцата се озоваха в устата ми... 
След сипването на крема дойде ред и на нарязване на почистени и измити ягоди на половинки и подреждането им върху него. А за по-добър завършек на тортата отгоре се постави отново един продукт на Др. Йоткер, който ви показвам на снимка. Този червен желатин се сипва в малка тенджерка заедно с 250 мл студена вода и 2 суп. лъж. захар, поставя се на котлона и се бърка докато стане прозрачно червена течност. Изливате върху ягодите на малки струи така, както си е горещичко и след леко охлаждане поставяте тавичката в хладилник. Ако успее да удържи и престои поне 4-5 часа на студено, вкусът е невероятен..... Не че ако не престои толкова време, не става за ядене.......
Но когато престои, ягодите даряват сметановия крем с неустоим аромат, а и червеният желатин е  приятен на вкус и не наподобява на гума както онзи от предишните десетилетия....
И да не забравя, ето снимката на този червен желиращ компонент, който напоследък намирам почти редовно в супермаркети Хит ( на рафтовете с пудингите и бакпулвера), наистина е доста добър продукт, който препоръчвам на всички.